Традициите и обичаите по нашите земи, които свързваме с входната врата и пазим, и до днес.

20/12/2021

Входната врата представлява преход от вътрешния към външния свят и обратното. С това са свързани различни обичаи в културното наследство на всеки народ.

Пред повечето входни врати стои прагът, като неговото значение е на граница-преход между това, което е отвън и това, което е отвътре.   В някои народи има вярвания, че той има защитна функция и предпазва живеещите в дома от „зли сили”.

В България спазваме доста ритуали, в които входната врата е главен участник.  Традиционните украшения за вратите съответстват на предстоящият празник.

Пример за  такъв празник е Игнажден. На този ден се премита цялата къща, а с това символично се изпъждат злото и завистта, а вратата се окичва с метлички, в които са вплетени вълнени конци в различни цветове и паричка. На Игнажден първият гост се нарича полазник. Едно от задължителните неща, които трябва да направи е да седне зад вратата. Вярвало се е, че така няма да избягат плодородието и щастието от дома. Вярвало се е, че първият прекрачил прага  трябва да е добър човек. Ако се окаже така, цялата година ще е благополучна и богата за домакините.  

На Коледа поставяме коледен венец на входната врата. Той създава, коледно настроение още от прага. Независимо дали са изкуствени или завити от свежи борови или елхови клонки, венецът винаги ще бъде олицетворение на живота и надеждата, в периода около най-големия християнски празник Рождество Христово.

Петльовден - на този ден обичая повелява,  майките на синове да колят петел за здравето им. Това е традиция, останала, за да напомня за годините на Турското робство. Тогава еничари са изземвали мъжките рожби, за да ги обучават и правят войници в османските редици. Легенда разказва, че в един от тези случаи, имало една майка, която искала да спаси детето си. За тази цел тя заколила петел и белязала входната врата с кръвта му. Достигайки нейната къща, турците я подминали, защото са си помислили, че вече са минали през този дом.

На първи Март закичваме вратата с  мартеница. Това е един от типичните български обичаи, който се спазва само от българите. Мартеницата е символ на здраве и дълъг живот. В деня на баба Марта се закачат Пижо и Пенда на входната врата, за да внесат по стара традиция здраве и благоденствие в домът ни.

На Цветница закачаме Върбов венец на входната врата -  Това е последната Неделя преди Великден. На този ден се ходи на църква, от където се взимат осветени върбови клонки. Има поверие, че те имат силата да лекуват, да пазят от лоши очи, несгоди и лош късмет. Закачайки върбовия венец на вратата, предпазваме целия дом.

На Гергьовден – букет от здравец. На този ден по традиция се закача още в ранни зори букет от здравец, люляк или друго цъфнало овощно дръвче. Не се сваля и се оставя да стои, докато изсъхне. Прави се за здраве, щастие и берекет през цялата година.

Посрещане на младоженците за първи път в дома от свекървата - посрещането на новия член на семейството става пред прага на вратата, където свекървата благославя новото семейство. След благословията, младоженецът пренася булката си на ръце през входа на къщата. Този ритуал символизира преминаването на момичето към нов етап от живота му, а именно- от девойка в съпруга.

Българският фолклор е изпъстрен с разнообразни традиции и ритуали, в които участва входната врата на дома. Тя винаги е била и ще продължава да се възприема от народа ни като преход между два свята, символ на ново начало или граница, която пази дома от зло.